
Сърнелата се среща през лятото и есента в светлите и тревисти гори-поляни,храсти,сечища.Шапката й първоначално е яйцевидна,а по-късно разперена до плоска.Повърхността й е покрита с кафяви концентрично подредени люспи.Диаметърът й достига до 10-25 см.Цилиндричното й пънче е високо от 20 до 40 см,набраздено с кафяви ивици и издуто в основата.Съществуват няколко вида сърнелки.
БЯЛА СЪРНЕЛКА
Гуглата в младо състояние е звънчевидна, развита - полукълбовидна до плоска, 5 - 10 см в диаметър; бяла или кремава, на темето понякога кремавоохрена; ръбът отначало е подвит навътре и свързан с пънчето с частично покривало, по-късно - изправен, с остатъци от покривалото; кожицата е тънка, матова, почти кадифена, при допир не променя цвета си.
Пластинките са свободни от пънчето, тънки, тесни, отначало са бели, по-късно порозовяват, при засъхване потъмняват.

Пънчето е цилиндрично, в основата удебелено, до 1,5 см, кухо, бяло, влакнесто, с бял, кожест, тънък, почти подвижен пръстен.
Месото е бяло, меко, с приятен мирис и вкус.
Споровият прах е белезникав, до бледорозов.
Расте на тревисти места - горски поляни, пасища, в паркове, по-рядко в горите, от май до октомври. Среща се често на групи или поединично.Добра ядлива гъба.
Внимание: Бялата сърнелка може да бъде сбъркана от неопитни гъбари със смъртноотровните бяла и зелена мухоморка. Те се отличават по белите пластинки, които не променят цвета си с възрастта, по белия споров прах и наличието на кожесто калъфче в
основата на пънчето. При бялата сърнелка само при най-младите екземпляри пластинките са бели, но тогава липсва калъфчето в основата на пънчето. При по-развитите екземпляри на бялата сърнелка пластинките порозовяват, при засъхване потъмняват, споровият прах е белезникав до бледорозов.
ОХРЕНОЖЪЛТА СЪРНЕЛКА
Гуглата в младо състояние е яйцевидна, развита - широкодъговидна до плоска, със заоблена гърбица в средата; 4 - 8 см в диаметър, бяла или жълтеникава, темето - по-тъмнокафеникаво; ръбът първоначално е подвит навътре и свързан с пънчето посредством частично покривало, по-късно е вълновиден, с висящи остатъци от покривалото по него; кожицата е напукана, на жълтокафяви до кафеникави, концентрично разположени мъхесто-брадавичести, стърчащи люспици, на темето е по-гладка.
Пластинките са свободни от пънчето, широки, бели до бледожълтеникави.
Пънчето е цилиндрично, към основата леко разширено, крехко, бяло до бледокафяво, с паяжиновиден белезникав, опадващ пръстен, под пръстена е влакнесто-люспесто.
Месото е белезникаво до бледоохрено, меко, с приятен мирис и вкус.
Споровият прах е бял.
Расте в иглолистни и широколистни гори от август до септември. Добра ядлива гъба.
ПОЛСКА СЪРНЕЛА
Гуглата в младо състояние е полукълбовидна, развита -звънчевидна, често с гърбица в средата, 5 - 18 см в диаметър, белезникава, сивобелезникава, жълто-червеникава, в средата по-тъмна; ръбът в началото е подвит и сраснал с пънчето чрез частично покривало, по-късно изправен; кожицата се разкъсва на дребни, тъмноохрени люспици.
Пластинките са свободни, гъсти, широки, бели до кремави.
Пънчето е цилиндрично,удебелено в основата, до 1,2 см, гладко, кухо, белезникаво, с бял, подвижен пръстен, остатък от частичното покривало.
Месото е бяло, меко, с приятен вкус и миризма.
Споровият прах е бял.
Расте на тревисти места - горски поляни, ливади, пасища, от юни до ноември.
Ядлива гъба, с много добри вкусови качества.
ЕЛЕГАНТНА СЪРНЕЛКА
Гуглата в младо състояние е яйцевидна до звънчевидна, развита - плоска, с висока, тясна, червеникава гърбица в средата, 8 - 15 см в диаметър, бяло до охренокафява; ръбът първоначално е подвит навътре и свързан с пънчето посредством частично покривало, по-късно - изправен и целокраен, с парцалести остатъци от покривалото; кожицата е суха, напукана на дребни люспици и зрънца, под които се вижда бяло месо.
Пластинките са свободни, гъсти, широки, бели или бледокремави.
Пънчето е цилиндрично, към основата се разширява, кухо, белезникаво, с хоризонтални ивици от нежни жълто-кафяви люспици, в горната част с широк, бял, подвижен кожест пръстен.
Месото е бяло, тънко, меко, с приятен мирис и с орехов вкус.
Споровият прах е бял.
Расте в широколистни гори и на горски поляни, от юли до ноември.